Защо ми е блог?

Уморен от сивотата навън и купчините документи пред мен, които с огромно нежелание разгръщам, за сетен път се ровя в нета да разглеждам каквото и да е, стига да не се потя над поредната искова молба. И си мисля колко по-открити стават хората, скрити зад анонимността си в мрежата. Колко много мисли, отронени като есенни листа, тихо шумолят по електронните пътеки. Колко много хора разтварят душите си и колко много воайори трепетно се ровят в тях, задоволявайки страстите си към чуждите трепети. И си мисля - дали пък е безсмислено да споделяш с милиони анонимни очи това, което можеш само пред себе си да признаеш? Какво пък - дори и пеенето в банята винаги носи наслада... та ето ме и мен с блог.